Часовниковата кула

Часовниковата кула в Карнобат е изградена в средата на 19 век от майстори от Тревненската архитектурна школа.

Разположена е в старинната част на града, като доминира над възрожденския архитектурен ансамбъл на чаршията.

Построяването на часовниковата кула е свързано със стопанското и икономическо замогване на населението и на занаятчийските сдружения в района през епохата на Възраждането. Кулата е изградена по нареждане на местния богаташ Ахпааза бей. Строителството е възложено на български майстори от Трявна. Името на майстора-строител не е запазено.

В архитектурно отношение часовниковата кула в Карнобат има чисто балкански вид. Характеризира се с издължени призматични каменни обеми, върху които е изградена паянтова надстройка с многоъгълни кръгли сечения, увенчани с полуплоско покритие. Предполага се, че през пролетта на 1841 година часовниковата кула е била напълно завършена.

Висока е 23,45 метра, иззидана от камък и хоросан. Интересно в архитектурно отношение е долното каменно тяло на кулата, което е с квадратна форма с размери 5,45 метра. Високо е 5,8 м и преминава елегантно в осемстенна призма. Каменната част на часовниковата кула е с обща височина 14 м, надстройката – 6,80 м, покривът с шипа – 2,75 м.

Времето се отчитало с биене на камбаната. Часовниковият механизъм е бил дело на габровски майстор. Камбаната е била закупена от Румъния. Копие на часовниковия механизъм, изработено от местния майстор Димитър Тодоров, се съхранява в Етнографския музей в Карнобат.

В брой от 5 октомври 1874 година на излизащия в Цариград седмичен обществено-политически вестник „Източно време“ пише: „този до вчера мръсен градец, т.е. Карнобат, достигнал е сега до поправювание. Улиците му са усечени на строй, новопостроената часовня колоколна горделиво се мъдри между белите минарета“.

Известният карнобатски поет Иван Карановски (1882 – 1960) възпява часовниковата кула в свое стихотворение.

През 1940-те години часовниковият механизъм е разбит и предаден за вторични суровини. През 1983 година карнобатският майстор на кулни часовници Димитър Тодоров възстановява часовниковия механизъм и събужда часовнята колоколна за втори живот

Източник: дестинация.бг

Средновековната крепост "Маркели"

Маркели или Маркелли (на гръцки Μαρκέλλαι, Маркеле) е името на средновековна византийска крепост, която днес се намира на територията на община Карнобат в България, на около 7,5 километра от град Карнобат.

През 756 година българският хан Винех губи сражение при пограничната тогава крепост Маркели срещу войските на византийския император Константин V Копроним, за което пише патриарх Никифор.

В 792 година според Теофан Изповедник император Константин VI е разбит при Маркели от войските на българския хан Кардам.

В 811 година император Никифор Геник използва Маркели за изходна точка за злополучния си поход в България, при който е разбит от войските на хан Крум и губи живота си.

Византийската писателка Ана Комнина пише, че в 1089 година баща ѝ император Алексий I Комнин използва Маркели за база при операциите си срещу печенезите и куманите. Вероятно Маркели е разрушена при куманското нападение над Византийската империя през 1090 година.

Данни за крепостта

• Обща площ на крепостта, заключена между отбранителните валове от изток и юг, и река Мочурица - 460 декара;
• Площ на оградената от крепостната стена територия - 14,6 декара;
• Площ на източното разширение - 3,8 декара;
• Обща дължина на крепостната стена по най-вероятното трасе - 530 метра;
• Обща дължина на стената на източното разширение по най-вероятното трасе - 150 метра;
• Денивелации на отделните части от крепостната стена:
  • северна — от изток към запад - 15 метра;
  • южна — от изток към запад - 17 метра;
  • източна — от север към юг - 2 метра;
  • западна — от север до най-ниската точка - 9 метра, от най-ниската точка до югозападната кула + 7 метра;
• Надморска височина на най-високата точка от обекта до източната крепостна стена - 225,5 метра.

До момента у нас няма известни картографски източници от Античността и Средновековието, съдържащи данни за Маркели. В една по-късна карта на България и Румелия, издадена през 1791 година във Венеция от Антонио Заппа, условният знак за град Карнобат дава информация за укрепление, подобно на антични и средновековни обекти като Марцианопол, Никопол, Никополис ад Иструм, Велико Търново и други.

Веднага след началото на Руско-турската война от 1877-1878 година, руският топографски корпус започва едромащабно геодезическо заснемане на българската територия. Картографирани са и надгробни могили северно от обекта. Долината на р. Мочурица е изобразена като силно заблатен участък. Най-близките села до обекта са Бюкюрдира/Бюкюрджели (Бюкюрджалии, днес Церковски), Кара-каузлы (Кулазлии, Колазлии, днес Крумово градище) и Турско-Бейкюй (Турско Бей Кьой, днес Искра). Най-голямото населено място в околността е град Карнобат (означен Карнабатъ), който по времето на картографирането се е състоял от 680 къщи. Релефът на самия археологически обект обаче е много силно видоизменен от огромните по обем земни работи по изграждането, по времето на Първата българска държава, на системата от защитни валове и ровове.

Разположението на тези фортификационни съоръжения е много умело съчетано с естествения релеф, с оглед постигане на по-големи размери на съоръжението, което затруднява преодоляването му от противника, за някои участъци може да се отчете над 10 м височина на вал и над 3 м дълбочина за ров. Оформеният между двата вала в южния край на крепостта дол, както и понижението на терена между втория вал от юг на север и подножието на южната крепостна стена също нямат естествен произход. Те показват местата, от които са изземвани земни маси при изграждането на валовете. Внушителният обем на земните валове създава и първоначално визуално впечатление за естествени форми на релефа, особено при наблюдаването им от подножието на крепостта.